В община Мездра са разположени някои от селата, които се намират на територията на Северозападна България. Лютиброд е едно от тези села и е част от врачанска област, която заедно с видинска и монтанска оформят облика на северозапада. Врачанската планина е мястото, което най-добре описва селото, още повече, че то се намира в самия край на Искърски пролом. За всеки пътуващ по жп линията София – Видин няма как мястото да не е познато, въпреки че през дефилето влакът не прави спирки. Коритенград или само Коритен е името на старо село, намиращо се в землището на сегашното населено място. Днес това село обаче е безследно изчезнало, но крепостта Балба може би има пряка връзка с него. Това поне твърди видния учен и археолог от миналото Прокопий. Късната античност и средновековието от късен тип също са обособени в селото благодарение на останките на общо четири църкви. Има и една, датирана от единадесети век.
Един от храмовете в близост до Лютиброд е датиран още от четвърти век, но за съжаление строителни работи през 70-те години на двадесети век водят до неговото разрушение. Тя е от типа еднокорабна, но за сметка на това трикорабната съседна постройка е много добре запазена. В периода между петото и осмото столетие тя функционира на пълни обороти, намираща се само на няколко метра дистанция от другата. Още по-рано на мястото на трикорабната църква се помещава стар храм от езически тип, върху чиито основи всъщност се гради църквата. Полукуполът на централната апсида чак до 1915-та година е идеално запазен, но впоследствие е напълно разрушен. След петнадесети век това населено място престава да съществува официално и не фигурира в нито един официален документ или регистър на османската империя. Пак от нейните архиви научаваме, че към 1479-та година в него има общо осем на брой домакинства. Гечидкьой или още Бродно село са пак известни наименования на населеното място, особено по време на османския период. Днешното име пък пряко касае опасния речен брод на селото, който всяка година взима жертви. Постепенно местните започват да го наричат лют брод, което означава опасен за живота.
Феликс Каниц е един от най-авторитетните учени и изследователи на 19-ти век. През 70-те години на това паметно за страната ни столетие той пръв започва проучвания за Лютиброд и разпространява факти за него. Поне няколко на брой важни институции от обществен тип все още функционират на територията на селото. Разбира се, на първо място е сградата на кметството. В същата тази сграда се помещават още две служби, съответно пощенска и здравна. Сдружение с името Историческа пробуда в действителност съществува в селото, но днес няма информация дали дейността му е в ход или официално преустановена. Знае се, че име Пробуда е дадено на местното читалище през 1925-та година. То е открито на 6-ти ноември, само няколко месеца след кървавия атентат в църквата Света Неделя. Сега името на читалището е друго – Никола Марков. Този човек явно е доста близък до местните жители, защото е популярен и с прозвището си Колката, като и прякорът влиза в името на сградата.
